+359 887 700 600
направи запитванеMухата е членестоного насекомо от разред Двукрили. В света са познати около 70 семейства мухи. Тези насекоми са разпространени по цялото земно кълбо и се срещат повсеместно – както в градовете, така и в селата. В зависимост от местообитанието си мухите са синантропни - свързани с живота на човека, синбовилни – свързани с живота и местообитанията на човека и домашните животни и екзантропни - разпространени в природата. Домашната муха е един от най-широко разпространените видове по целия свят. Тя е вредител, който пренася сериозни болести. Тялото на домашната муха е продълговато с размери 7-9 мм и кафяво-сива окраска. Устата й е снабдена с много каналчета и е приспособена за смучене на течна храна. Продължителността на живота на мухата е около 3 месеца, но се срещат видове, които живеят до 6 месеца. За този кратък период мухата снася до 2000 яйца.
Мухите се хранят с всякаква органична храна, което ги прави изключително устойчив и приспособим вид. Важна особеност в храненето на мухите е честата смяна на източника на храна, благодарение на което тези насекоми за кратко време пренасят множество болестотворни причинители на инфекции. Сред най-често пренасяните болести се нареждат чревните инфекции и дизентерията. Борбата с мухите в отделните обекти налага комплексен подход към решаваната задача. Механичното и физичното унищожаване на тези насекоми практически не дава резултат, ако заедно с него не се провеждат мероприятия за избягване на повторното им появяване. Професионалната дезинсекция на мухите включва обработка на помещенията с препарати с продължително действие. По време или след обезпаразитяването се локализират потенциалните огнища на разпространение и размножение на мухите и във всеки конкретен случай се използва индивидуален подход.
Унищожаването на мухите е сложна, но решима задача, ако се възложи на професионалисти с опит в дезинсекцията.
Дървеницата е вид насекомо, което е известно още от древни времена. Тогава проблемът с дървениците се счита за социален, а появата на това насекомо се свързва с условията на живот и хигиената в помещенията. Днес дървеницата е широко разпространена в средата на обитаване на човека и може да се срещне във всеки един дом.
Тялото на дървеницата е твърдо, овално с дължина около 8 мм. Дървеницата паразитира по хората, по птици и домашни животни. Обитава сухи помещения, като предпочита трудно достъпни места – дупки или пукнатини и други защитени места в къщи, курници и други селскостопански постройки. Тези насекоми излизат от скривалището си предимно нощем, когато се хранят. Когато не се хранят с кръв от гостоприемника си, те обикновено стоят в гнездата си или в цепнатини в стаите помещенията. Обикновено реагират отрицателно на светлина, но когато са гладни, дървеници ядат и през деня. Креватната дървеница има специфична миризма, която се усеща само когато тя е в близост.
Поради нощния си режим на живот, присъствието на този неприятен съжител дълго време може да остане незабелязано, а ухапванията по тялото да се асоциират с обикновена алергия. И докато собствениците търсят причината за „алергията” дървениците се размножават активно и могат да се разпространят в съседните жилища.
Дървениците са по-малко опасни от другите насекоми, но все пак не трябва да се подценяват. При ухапване слюнката им причинява раздразненията и възпаленията по кожата на гостоприемника. В редки случаи те могат да причинят аналитичен шок или анемия при хората, предразположени към тези болестни състояния. Ето защо при съмнение за ухапване от дървеници е добре да се консултирате с лекар за да се предотвратят по-сериозни болести и заразявания.
Борбата с дървениците обикновено е продължителна и се възпрепятства от тяхната висока плодовитост, както и от способността им да се адаптират към използваните препарати за тяхното унищожение. Освен това те обикновено обитават трудно достъпни места и изпълзяват от там само през нощта, което също усложнява елиминирането им.
Изхождайки от особеностите на начина им на живот е важно да се отбележи, че ако в процеса на изтребване на дървениците останат незасегнати единици ( в това число техни яйца и ларви, разположени в труднодостъпни места) популацията им се възстановява много бързо, а новото поколение придобива резистентност към вече използвания препарат.
Затова самостоятелната намеса, без използването на професионално оборудване и препарати не дава ефективни резултати. Борбата с дървениците трябва да се провежда с помощта на качествени препарати и под контрола на професионалисти, притежаващи опит в провеждаането на дезинсекционни мероприятия.
Кърлежите са малки паякообразни от разред акари. Кърлежите са ектопаразити (външни паразити), които се хранят с кръв и паразитират върху всички топлокръвни животни, както и върху човека.
Тялото на кърлежа е твърдо с продълговато-овална форма и големина от 3 до 10 мм. Предния край на тялото е леко сплеснат и завършва с малко хоботче, чрез което кърлежа се закрепва за гостоприемника. Полово зрелите кърлежи имат четири чифта крачета, снабдени с вендузи, които спомагат за прикрепването им при копулация.
Обитават предимно поляни и затревени площи, посещавани от домашни и диви животни. Напоследък с увеличаване на зелените площи и нарастването на броя на скитащите се животни, проблемът с кърлежите от предимно селски се превърна и в градски.
Най-чести са случаите на опаразитяване на хора от градовете с пасищни (иксодови) кърлежи. У нас се срещат 28 вида кърлежи, голяма част, от които използват като гостоприемници предимно селскостопанските животни. По този начин те все повече се доближават до населените места, с което се увеличават възможностите за контакт на населението с тях.
Кръвосмучещите кърлежи нападат обикновено сутрин като се ориентират по топлината и излъчваната от гостоприемника миризма. Впиват се с хоботче в тялото и се пускат, когато се напият с кръв. Този акт е различно продължителен при различните видове кърлежи.
Кърлежите са носители на множество опасни за човека инфекциозни болести, като Кримска хеморагична треска, Марсилска треска, Ку-треска и др.
Бълхите са кръвосмучещи паразити по животните и човека. В света съществуват над 1500 вида бълхи, от които най-разпространени са човешката, кучешката, котешката и плъховата.
Възрастните бълхи се хранят с кръв. Поела необходимото количество кръв самката снася яйца в почвата, в пукнатини,по подовите постелки, а котешката и кучешката – по козината на животното. От яйцата се излюпват червеобразни, много подвижни ларви. Ларвите какавидират и след това се превръщат във възрастни бълхи. Свързани са с определен гостоприемник, /плъхови, котешки, кучешки/, но могат да смучат и от други. Това има голямо епидемиологично значение, поради възможността за предаване на заразата от едно животно на друго чрез бълхите /например при чумата: гризач-бълха-човек/.
Бълхите са преносители на повече от 25 вида опасни инфекциозни заболявания: чума, туларемия, ендемичен тиф, коремен тиф, антракс и много други.
Хлебарките са един от най-неприятните и най-често срещани видове инсекти, с които клиентите ни се сблъскват в ежедневието си. Наред с това, че предизвикват неприятно усещане за погнуса, те са преносители и на редица заболявания, като Астма, Салмонела, Дизентерия, Гастроентерит и други.
При борба с хлебарките трябва да се подхожда с особено внимание, тъй като те са доста упорити вредители.
Тяхното развитие най-често е в градовете, където присъства ТЕЦ, но това не значи, че няма да ги срещнем и в сгради без него. Доста по-рядко, но не и невъзможно е да се забележат и в къщите. За тяхното изтребване не е от значение къде пребивават, а начинът, по който се унищожават, а именно – със старателно отношение и постоянство.
Хлебарките дължат оцеляването си на дебела обвивка, която покрива техните яйца, затова няма препарат който да им влияе, докато са в тази обвивка, и това е една от причините в повечето случаи да има нужда от повторна обработка. В по-голяма част от случаите хлебарките се укриват в кухнята, за това е много важно на нея да се обърне най–голямо внимание. За по-качествена обработка е препоръчително да се освободят всички шкафове в кухнята, за да бъдат обработени отвътре. След като сме обработили внимателно всички ъгълчета в кухнята е ред и на електроуредите – хладилник, пералня, микровълнова печка, кафе-машина, съдомиялна машина, та дори и телевизора и компютъра и други подобни уреди, които при работата си отделят топлина и влага. Много често проблемът е вътре в самите тях, затова е нужно да се огледат много добре и ако има нужда да се обработят с подходящ препарат. Препоръчително е всички електроуреди и мебели, които са плътно до стената като легло, диван и т.н да са леко отдръпнати от нея (не повече от 10см).
След кухнята е важно да обработим и мокрите и влажни помещения (баня, килер и др.). Хлебарките се чувстват много добре и се размножават и във въздухоотводите на банята, както и в колекторните шахти, където влагата е в изобилие, особено ако има течове, което се среща много често в панелните блокове и по-старите къщи.
Обработките против хлебарки се провеждат със специални препарати, които са пригодени за домашна употреба и са безвредни както за хората, така и за домашните любимци. Достатъчно е след обработката в самото помещение да не присъства никой за около час, за да може препаратът да засъхне, след което няма никакъв проблем за обитаващите го, тъй като засъхнал веднъж той не полепва по нищо и не вреди както на Вас така и на домашните Ви любимци.
През летния сезон, заедно с настъплението на кърлежите се активизират и други неприятни паразити – бълхите. Тези насекоми най-често попадат в жилищата посредством домашните любимци, които ги пренасят от улицата. След попадането им в благоприятна среда бълхите моментално започват да се размножават и да търсят източник на храна.
Освен, че могат да паразитират върху вашите домашни любимци, често и хората стават гостоприемници на бълхите. Ухапванията от бълхи са най-честите случаи на ухапвания от насекоми при хората. При попадане върху кожния участък на жертвата, с помощта на челюстите си бълхата прониква през повърхността на кожата. По време на ухапването се отделя слюнка, която съдържа ферменти и антикоагуланти. Антикоагулантите забавят съсирването на кръвта и по този начин позволяват на бълхата да се храни с нея. Отделяните ферменти по време на ухапване предизвикват алергична реакция. Алергична реакция след ухапването се проявява след няколко часа или дни, в зависимост от чувствителността на кожата. На мястото на ухапване се появява обрив, който може да остане за различен период от време – от няколко дни, до няколко седмици. При хора, предразположени към алергии могат да се появят открити рани. Често жертвата дори не подозира за истинската причина за алергията.
Обривите, които са резултат от ухапвания от бълха най-често се локализират в долната част на краката около глезените. Обикновено те наподобяват червени петънца или точки с ореол, който съпровожда алергията в продължение на няколко часа, в зависимост от реакцията на организма. При някои хора ухапването предизвиква сърбеж, а при други може да се превърне в сериозно възпаление. Децата са най-уязвими към ухапвания на бълхи и в повечето случаи те могат да бъдат безпогрешно разпознати.
Има няколко начина да си помогнете преди да се обърнете към лекар, особено ако алергията не е сериозна. 1. Промийте мястото на ухапване с антисептичен препарат или сапун 2. Направете компрес с лед върху поразения участък. Той ще успокои мястото на ухапване и ще ви помогне да избегнете отичането и възпалението. 3. За да намалите сърбежа и да спомогнете за по-бързото излекуване на обрива, може да използвате стероидни кремове, съдържащи хидрокортизон, като латикорт, адвантан и др.
Не забравяйте, че превенцията е винаги по-добрия вариант от лечението. Бълхите се размножават с голяма скорост и борбата с тях може да бъде доста трудоемко и времеемко занятие. Комплексните мероприятия за унищожение на бълхи включват лечение на домашните животни, дезинсекция на жилищните помещения и двора. При обезпаразитяването на жилището се използват препарати против бълхи, безвредни за хората и домашните любимци. Всички тези дейности изискват огромни усилия и последователност, но след като успеете да се отървете от паразитите и техните ухапвания, ще разберете, че всичките тези действия са си заслужавали.
Тази пролет, заедно с пробуждането на природата се оживиха и тези, които всъщност съвсем не желаем да виждаме – кърлежите. През месеците април – юни популацията на кърлежите нараства и рискът от заразяване с пренасяните от тях инфекции се увеличава. Именно през пролетта се наблюдава бум в активността на тези опасни за човека насекоми.
Място на срещата Опасността да се сдобием с кърлеж е еднакво голяма, както сред природата, така и в града. През топлите месеци насекомото може да бъде пренесено вкъщи с помощта на домашния любимец. Приемници на кърлежите са мишките, плъховете и други неприятни гадинки, които обитават дори и най-цивилизованите градове.
Интересен е фактът, че поради отсъствие на зрение кърлежите се ориентират за приближаващата жертва единствено по миризмата от разстояние на цели 10 метра.
Много често кърлежите остават незабелязани, поради малките им размери. Младият кърлеж е с размери не по-големи от маково семе. Попадайки върху повърхността на кожата младия кърлеж се насища с кръв за 2 дни, докато възрастните индивиди могат да паразитират в продължение на цели 2 седмици и да достигнат размери с диаметър до 2 см.
В момента в който паразита попадне върху дрехите на човека, той започва да се движи в търсене на подходящо място за закачане. Кърлежите предпочитат по-меките повърхности на кожата – под мишниците, слабините и др. Попадайки върху подходящ открит участък от тялото на жертвата кърлежа се забива, като прониква в най-горния слой на кожата. Закачането на кърлежа става неусетно и е абсолютно безболезнено, благодарение на обезболяващо вещество, което той отделя. Ако кърлежа не е бил забелязан веднага след попадането му върху тялото, то неприятните симптоми могат да се провят след 2-3 дни. Те включват появата на лека дърпаща болка и възпалителен процес в мястото на ухапване.
Ухапването от кърлеж само по себе си не е опасно, проблемът е в множеството сериозни и труднолечими заболявания, които пренасят. Тези паразити не само пренасят, но имат и възможността да съхраняват редица инфекциозни болести, най-известните от които са вирусен енцефалит, лаймска болест, хеморагична треска и тиф.
Ако откриете кърлеж по тялото си Преди всичко не изпадайте в паника. Естествено най-добрия вариант при откриване на този паразит е намесата на лекар. Но, ако в дадения момент не съществува такава възможност, то може да пробвате да отстраните кърлежа сами. Кърлежа се изважда с помощта на пинцета по следния начин: хванете кърлежа под прав ъгъл в самата му основа, възможно най-близо до главата, като внимавате да не го огънете или скъсате. След това внимателно извадете паразита с леко старателно издърпване. Кърлежа не трябва да се изважда рязко, тъй като съществува опасност от скъсване на челюстния му апарат, който е забит в кожата и това да доведе до хирургическа намеса.
Хлебарките са древни насекоми от разряд Blattaria. Първите открити вкаменелости на хлебарки са от преди 300 млн.години. В днешно време са описани над 4000 вида хлебарки. За щастие на територията на България се срещат само 4 вида синантропни (тясно свързани с живота на човека) хлебарки.
Американската хлебарка е разпространена във всички тропични и субтропични райони и в много части на умерената климатична зона. В нашата страна тя е установена в началото на века в някои пристанищни градове, а през последните Юг. е открита и в други големи градове. Среща се в мазета — в близост до тръбите на отоплителната инсталация и в абонатни станции, откъдето се разселва и в жилищните помещения. Тя е едра хлебарка с дължина на тялото 35—40 мм . Окраската й е от червена до шоколадово-кафява. Предпочита топла и влажна среда с температура 28°С, макар че е активна при 21—33°С. Среща се в ресторанти, предприятия на хранителната промишленост, магазини за хранителни стоки и на други места, където има храна, но може да се види и извън жилищата — в сметища, под дърва за горене, в мини, а също и в неотоплявани жилища. В топлите райони живее на открито през цялата година, а при умерен климат — само през топлите месеци. Женската отлага яйчната капсула на грижливо подбрано място, скрита, залепена за някаква повърхност. Една женска снася от 21 до 59 капсули с по 16 — 28 яйца, от които след 30 — 100 дни се излюпват малките (стадий нимфа). За 5 — 15 месеца те линеят 7 — 13 пъти и се превръщат във възрастни. Продължителността им на живот е от 100 дни до 2 — 3 години.
Това е най-разпространената хлебарка в България и в света и е една от най-дребните. Въпреки името си германската хлебарка произхожда от Азия. Среща се в жилища с централно парно отопление, както и в помещения, в които се държи храна, където оптималната температура е около 25-28°С. Женската хлебарка носи капсулата (оотека) от 1 до 4 седмици и отлага на влажно място, за да могат малките да пият веднага след като се излюпят. Всяка капсула съдържа 35-45 яйца, а всяка женска хлебарка може да отложи през живота си от 4 до 8 капсули. Този вид хлебарки живеят от 100 дни до 1 година. Германската хлебарка може да се открие навсякъде в сградата, но предпочита топли и влажни места. Най-често се среща в кухни и бани, но обитава и останалите стаи. Всяка пукнатина или процеп, разположени близо до източник на храна или вода е потенциално убежище, където германската хлебарка прекарва около 75% от живота си. Възрастните достигат на големина 13-15 mm. На цвят са светло кафяви до жълтеникави. Женската германска хлебарка се отличава от мъжката по по-късите си крила.
Въпреки името си, тези големи черни хлебарки, произхождат от северна Америка и са разпространени в цял свят. Тези хлебарки се срещат най-често в канализацията, но могат да оцелеят и на открито. През деня те се крият в недостъпни пукнатини и тъмни ъгълчета на кухненски мебели. Хранят се с всякакви органични продукти и отпадъци. Женските хлебарки могат да гладуват до 30-40 дни. Възрастните мъжки ориенталски хлебарки са на дължина около 25 mm, а женските около 32 mm. Предпочитат да обитават канали, мазета, по-ниски етажи и влажни места с температура 20-27°С. Понякога могат да бъдат срещнати и на открито по клони, листа, в близост до жилищни сгради и т.н. Женската хлебарка отлага в близост до храна на защитено място 7-8 капсули (оотеки), всяка от които съдържа 16-18 яйца. Продължителността на живота на черната хлебарка е около 180 дни.
Мебелната хлебарка е дребна хлебарка, близка по размери и окраска до кафявата хлебарка. Тя е почти космополитен вид и се среща главно в тропичните и субтропичните области. В нашата страна този вид е по-слабо разпространен в сравнение с останалите три вида хлебарки. Видът обитава местата, които предпочита и кафявата хлебарка, но за разлика от нея може често да се види в спални, скрита в мебели, зад картини и книги и поради това често се нарича мебелна хлебарка. Женските хлебарки снасят на защитено място общо 10-20 яйчни капсули с по 16 яйца на 7-10 дневни интервали. Нимфите линеят 6-8 пъти за около 55 дни при температура 30°С и до 276 дни при по-ниска температура. Възрастните хлебарки живеят от 90 до 115 дни при 30°С.
Плъховете са тихи, интелигентен, нощни гризачи, които населяват ареалите около дома, а понякога и самите жилищни помещения. Най-често тези гризачи не живеят непрекъснато в жилището, а се промъкват през нощта, когато са активните им часове за търсене на храна и вода. Борбата с тях е доста сложна и изисква двустранен подход. Улавянето и унищожаването на плъховете, които посещават нашия дом е само част от работата. Също толкова важно е да се постараем да държим плъховете далече от дома.
Да предпазим дома си от гризачи
Една от най-важните задачи в борбата с гризачите е да се блокира достъпа им до дома. Няма смисъл да се опитвате да запълните всички възможни дупки и отвори вътре в жилището - невъзможно е да се справите с тях. Съществуват редица начини за проникване в дома – по стените, през таванските помещения, дори през канализацията. Много по-ефикасен метод е да обезопасите дома си отвън. За целта огледайте периметъра около жилището и обърнете внимание на следното:
Как да се отървем от плъховете, които са проникнали в дома
Има няколко начина за справяне с тях. Съществуват както физични, така и химични методи. Имайте предвид, че самостоятелната химична обработка никак не е препоръчителна. Всъщност до химични средства е добре да се прибягва в последния етап от борбата с тях, когато вече е постигнат значителен контрол на числеността им. Проблемът идва от непредвидимите последствия, които имат химичните препарати. Използването на отрова за плъхове е особено опасно, ако имате домашен любимец или малки деца. Известни са достатъчно случаи на отравяне на домашни животни след изяждане на отровен плъх. Освен това отровеното животно може да не успее да излезе навън, а да умре вътре в дома. Загиналия на труднодостъпно място гризач отделя силно неприятна миризма в продължение на седмици. Затова, използването на отрова трябва да се извършва само от специалист.
Естествен метод за борба с плъховете са котките, които контролират популацията на тези гризачи от векове. Това не се отнася за домашните котки, тъй като и те също като хората са подложени на риск от отравяне или заболяване в следствие на контакт с плъхове.
Капаните са често използвано средство, когато популацията на плъховете в дома е с малки размери. Съществува изобилие от капани за плъхове:
За съжаление капаните не са гаранция за трайно и ефикасно справяне с проблема. Всъщност първото и най-важно условие за ефективна борба е познаването на поведението и навиците на гризачите, които обитават дома ни.
Плъховете много добре познават обстановката в жилището, което населяват и всякакви нововъведения не са им по вкуса. А когато се почувстват застрашени стават особено предпазливи. Затова не е учудващо, че капана може да стои празен в продължение на седмици, а плъховете да продължават да се разхождат съвсем спокойно из дома. Един от начините да надхитрите плъха с помощта на капан с примамка е първоначално да закачите стръвта, така че механизма на залавяне да не сработи. След като опитат няколко пъти от храната плъховете ще станат по-смели и тогава капана ще може да се използва ефективно.
Друго важно условие за ефикасност е локализацията на капаните. Най-удачните места за целта са маршрутите, които се изминават всекидневно от гризачите. Такива са ръбовете на стените и пода, по които плъховете притичват за да бъдат по-незабележими. Лесен начин за идентифициране на пътеките са мръсните петна, които се получават от триенето на козината им в основата на стените. Поставете капаните в близост до основата на стените. Една от най-ефективните техники е да се поставят поне два капана по протежение на стената.
Предприятията от хранително-вкусовата промишленост трябва да извършват постоянен мониторинг на вредни насекоми, тъй като това са местата, които са най-застрашени от тяхната поява.
Мониторинга включва провеждането на две основни мероприятия:
• определяне на потенциалните места за поява и развитие на вредители • поставяне на системи за улавяне на насекомите – феромонови или хранителни атрактанти
Тези средства за контрол спомагат за опазването на помещенията от вредители, предпазват хранителните продукти от замърсяване с вредители и пренасяните от тях вещества.
Много често системите за улавяне, които се използват по време на мониторинга са достатъчно ефективни и допринасят за пълното елиминиране на гризачи и насекоми в предприятието. Благодарение на тях се контролира популацията на вредителите и се избягва последващо провеждане на дезинсекция и дератизация.
Предимствата на мониторинга са няколко:
Контрол на пълзящи насекоми
Най-често срещаните вредители в предприятията са хлебарките. За провеждане на мониторинг за тяхната активност се използват капани, които съдържат хранителни или феромонни антрактанти.
Примамките се позиционират на рисковите за появата им места, като миялни помещения, електрически табла, кабелни инсталации, помещения за отпадъци и места за обработка и складиране на суровините.
В някои производства, които включват използване на сушени плодове, брашно и други зърнени изделия се провежда мониторинг и на няколко видове бръмбари(напр. Хлебен бръмбар). За целта се поставят феромонови ловилки.
Контрол на летящи насекоми
Контролът на мухите, осите, винарките, комарите и други летящи насекоми се извършва с помощта на течности и таблетки, съдържащи хранителни или феромонови антрактанти.
Примамките се закачат на височина 1-2 метра в места, където съществува риск от проникване на вредители, както и в производствените помещения, в които се съхранява месо или протичат ферментационни процеси.
Примамките се разполагат по следните правила:
• Местата за тяхното поставяне трябва да бъдат много точно подбрани – в зони, където съществува риск от проникване на насекоми; • Местата, на които се поставят примамките трябва да бъдат удобни за периодично отчитане; • Местата, където са разположени ловилките трябва да носят минимален риск от повреждането им;
Резултатите от мониторинга се отчитат периодично в зависимост от сезона и се записват в съответните дневници.
