В света се наброяват около 3000 вида змии, от които около една десета са отровни. Всички видове змии срещащи се у нас, са защитени и включени в различни приложения на Закона за биологичното разнообразие.
В България се срещат 17 вида змии от 6 семейства. В България няма представители на силно-отровните тропически змии. От змиите по нашите земи 6 вида имат способността да произвеждат токсини, като само на 2 от тях отровата е относително опасна за човека – пепелянката и усойницата. Някои представители на семейство Смокови, могат да произвеждат токсини, които не са опасни за човека и използват отровата си само при нападение на малки бозайници с които се хранят.
В България няма змии, чиято отрова е достатъчно силна за да убие здрав човек. Усложнения след ухапване от отровна змия могат да възникнат обикновено при малки деца, възрастни със сърдечни проблеми, хора, които развиват алергични реакции или други заболявания.

Дървоядите всъщност са ларви на дървесни бръмбари. Съществуват много видове дървояди, които се разпространяват в различни типове дървесина. Дървояда е малко насекомо, което снася яйца в пукнатините на дървесината.

Ларвите излюпени от тези яйца нанасят щетите, които обикновено сме свикнали да виждаме по мебели, паркет и други вещи от естествено дърво.Интересен факт, е че дупките от дървояди са в следствие на излизане на вредителя от дървото а не от следствие на навлизане в него.

Дървоядите са дърворазрушаващи насекоми с голям апетит към сухо дървесина от всякакъв тип. Веднъж на влезнали в паркета или мебелите от дърво те не спират докато не вземете мерки за тяхното унищожаване.

Първи признаци за наличие на дървояди:

Както при всички вредители и при дървояда, колкото по бързо установите наличие на дървояди и вземете мерки срещу тях толкова по лесно ще се справите с проблема. За какво трябва да следите при съмнение за дървояди.

1. Пресни изходни дупки от дървояди разпознават се сравнително лесно винаги около тях има финна трина в следствие от нагризаното дърво.Също следи от финна дървесна прах под и около дървени греди или мебели.

2. Звуци от гризане комбинирани с дупки върху зоната от която чувате звуците. Винаги песните дупки от дървояд са изходни отвори с размер около 2мм ясно оформени, чисти с остри ръбове.

3. Слабо или частично заразяване на паркет или ламперия. Следи от наличие на дупки, звуци или прах от нагризване по паркета означава, че трбва да вземете моментални мерки още докато дървояда не се е разпространил в цялата площ на дървената настилка.

4. Наличие на живи възрастни бръмбари(сечко). Те излизат от дървесината между месец Май и Октомври ( това е и най-подходящият период за борба с дървояди)

5. Унищожени възрастни бръмбари около засегнатата от дървояди зона. Това може да показва предишно или съществуващо заразяване с дървояди.

6. Наличие на яйца на дървояди ( малко вероятно да го видите)

7. Видимо наличие на ларви на дървояд( това което нанася основните щети по дървото).Ларвите на дървоядите обикновено са кремообразно-бели и имат извита форма, но рядко се срещат.

Ако имате някой от изброените проблеми означава, че може да сте станали жертва на дървояди и трябва да направите по щателна проверка на вашият дом. Може да проведете профилактични мероприятия с препарат против дървояди или изтребителни мероприятия с препарат против дървояди.

Молци – това е събирателно название на относително дребни насекоми, които най-често се определят като подобни на пеперудите (или на латински Lepidoptera). Те повреждат нашите храни и дрехи и проявяват особена активност през тъмната част на денонощието. Тези животинки не представляват пряка опасност за нашето здраве и живот, като например други насекоми, като например кръвопиещите комари, които пренасят зарази. В същото време обаче молците причиняват щети на нашите храни и дрехи. Това, от своя страна, ни принуждава да правим разходи.

Има около 30 вида молци. Някои се хранят с дрехи, други с продукти, а има и такива, които живеят в мебелите и килимите на нашето жилище. Още нещо – молците не са само летящи създания, но и яйца (гниди) и гъсеници.

Паяци се срещат почти навсякъде, те са широко разпространени на сушата, с изключение на един-единствен вид – водният паяк.

На изследователите са познати огромен брой паяци, над двадесет хиляди вида, но се смята, че много още не са известни, а други са изчезнали в древни времена. Най-едрите паяци са наричани птицеяди и се срещат в тропиците. Отровата на някои от тях може да причини смърт на човека.

Най-отровният паяк е известен като Черната вдовица.

Птицеядите са нощни хищници, през деня се крият в дупки и леговища от паяжини, които правят в пукнатини на скали, между корени на дървета и друга растителност. Нападат най-често насекоми, но също така малки гущери, жаби и по-дребни птички. Големината на някои екземпляри от този вид достига до 12-13 сантиметра.

В нашата страна се среща голямо разнообразие от паяци. Доказано опасен за хората е единствено черният отровен паяк, познат с името кара-курт. Тялото му е оцветено в черно, като мъжките и зрелите женски екземпляри притежават по тринадесет кървавочервени петънца на коремчетата си. Мъжките представители на този отровен паяк кара-курт са с големина от четири до седем милиметра, а женските са значително по-едри – от 10 до 12 милиметра.

Черният отровен паяк се среща у нас главно в южната част на страната, като обитава предимно нивите. Там женските правят своите леговища във вдлъбнатините по земята, в дупки на гризачи, по чиито входове изплитат своите ловни мрежи – паяжините.

Според специалисти отровата на черния паяк кара-курт е петнадесет пъти по-силна от тази на гърмящата змия, срещана главно в скалистите планини на Северна Америка.

Фаталните ухапвания от черния паяк стават най-често, когато нищо неподозиращите земеделци сядат по нивите и стърнищата. Болката е изключително силна и настъпва мигновено след ухапването. Много често пострадалият губи съзнание. Регистрирани са случаи на смърт при ухапване от този силно отровен паяк.

Голяма част от осите са социални насекоми, а други живеят единично. Гнездата на осите са изградени от пити съдържащи дървесни фибри и слюнна течност от женските оси. Места за построяване на гнездото: под покриви на къщи, в дупки на дървета, изоставени дупки на гризачи, в комини, стари кошери, между камъни, в дънери на дървета и др. Ужилването от осите е съпроводено с алергична реакция, тъй като в токсина, който отделят се съдържат алергени: белтъците мелитин и фосфолипаза.

Относително голям вид летящи насекоми от рода Vespa, тясно свързани с пчелите. Има над 20 вида стършели в света. Стършели - са вид оса и често се бъркат. Подобно на другите оси, стършелите са социални. Това означава, че разделят труда на репродуктивни и нерепродуктивни групи, грижат се за потомството на другите и имат припокриващи се поколения възрастни в колония от възрастни.

Стършели - живеят в гнезда, изградени от пулпа от иглолистна дървесина, която са сдъвкали. Една кралица стършел е на върха на йерархията на кошера и всички други стършели дават приоритет на нейната безопасност пред всичко останало. Тя е единственият стършел, който може да снася яйца, така че кошерът няма да оцелее без нея. Повечето работнички са асексуални женски стършели, докато единствената цел на краткотрайните мъжки стършели е да се размножават с кралицата. Цариците започват гнездата си през пролетта след зимен сън през зимата. За да защитите дома или бизнеса си от стършели, трябва да научите за поведението на този вредител, да предприемете мерки за превенция и да намерите ефективни възможности за третиране, ако възникне заразяване.

Мравките са голяма група, наброяваща над 6000 вида от 340 рода. Разпространени са почти навсякъде, като някои видове са тясно свързани към помещения — жилища, хранителни обекти и др. Най-често срещан синантропен вид е Monomorium pharaoni.

Мравките водят колониален начин на живот. Те изграждат мравуняци в мазетата или около жилищата. В тях има мравки май ки и работнички, к ои то изхранват колонията и са безполови.

Работничките са 1,7 -2,3 мм дълги със златистожълт цвят. Колониите могат да достигнат много висока численост. Ежегодният им прираст е от 500 до 30 000 индивида. Мравките се предвижват много лесно и бързо от едно място на друго, като използуват различни комуникационни съоръжения, както и стълбища или външни те стени на сградите при топло време.

Женските снасят яйца, от които се излюпват белезникави ларви без крака. Развитието от яйца до възрастно протича за 36—39 дни и е в зависимост от температурата и храната .

Фараоновите мравки са всеядни. Предпочитат месни, тестени, захарни и други хранителни продукти. Мравките са проблем в някои болници, където се хранят главно със секрети от рани, храчки и др. битови отпадъци.

Къртицата е един от най-древните бозайници, който е разпространен предимно в Западна Азия и Европа, включително по цялата територия на България.

Тялото на къртицата е цилиндрично с дължина до 16 см. Окраската на тялото е черна до светло кафява. Поради особеностите на живот, зрението на къртиците е закърняло, а при придвижването си под земята тя се ориентира благодарение на осезателните си органи. Предните й крайници са с лопатовидна форма и с тяхна помощ тя се движи бързо под повърхността на почвата и прокопава дълги подземни тунели. Къртицата се храни с ларви на почвообитаващи насекоми.

Целият живот на къртицата преминава под земята, където тя прокопава множество тунели по които се придвижва и по този начин нанася големи поражения на селскостопанската продукция и частните дворове. През жизнения си път едно поколение къртици може да прокопае тунели с дължина до няколко километра. При прокопаването на тунели, къртиците изкопават големи количества пръст, които се натрупват под формата на купчинки върху повърхността на почвата. Появата на подобни купчинки с пръст е сигурен знак за наличието на този на пръв поглед безвреден гост.

Една от главните особеностите при борба с къртици, е свързана с начина им на живот – под земята.  Понеже липсва уред, с помощта на който да се локализира точното местонахождение на вредителя се изисква специфичен опит в борбата с нея.

Гризачите са плашливи и потайни, но високо интелигентни животни, който най-често водят нощен начин на живот. Някои гризачи, като домашните мишки и плъховете, са неизменен спътник на човека навсякъде по света. Повечето видове са растителноядни, но има всеядни и насекомоядни. Плъховете и мишките са изключително предпазливи към промени в околната им среда и именно затова борбата срещу тях не е за подценяване. Те създават колониите си в мазетата, канализацията, общите части на сградите, тавански помещения, дупки, под бетон, веранди, в стенни кухини и други трудно достъпни места, което допълнително ги прави трудни за контрол.

В градски условия гризачите се срещат навсякъде – в дома, в мазето, в хранителните магазини, в заведенията и в общите части на сградите, където имат добро прикритие и лесен достъп до хранителните отпадъци на хората. Има случаи и на атаки в апартаментите по ниските етажи. С течение на времето проблемът с тях се задълбочава, тъй като не се вземат необходимите мерки за тяхното унищожаване.

Когато се наблюдава наличие на гризач в по-горе изброените обекти има различни начини за отстраняване на проблема в зависимост от вида на обекта, дали е обитаван или не, колко е голяма популацията на гризачите и тн.

Отстраняването и справянето с популациите на всякакви видове гризачи се нарича ДЕРАТИЗАЦИЯ.

Комарите са кръвосмучещи насекоми от семейство Двукрили. Разпространени са в почти всички части на света и наброяват повече от 3500 вида. В България се срещат около 40 вида комари.

Ареалът на разпространение на комарите са постоянни или временни водоеми – блата, локви, дупки на дървета, както и други места със застояли води. Жизнения цикъл на комарите преминава през 4 етапа – стадии на яйце, ларва, какавида и възрастен индивид. Първите 3 стадия преминават във водна среда, а последния етап на развитие на възрастния индивид – на сушата. Продължителността на живота на комарите е около 3 месеца, но се срещат и видове, които живеят до 6 месеца. През целия си живот женския комар снася от 80 до 300 яйца на влажни места или в застояла вода – в кладенци, блата и др.  Мъжките насекоми се хранят със сокове на растения, а женските смучат кръв от гостоприемници (животни или хора), която е необходима за узряване на техните яйца.  Разстоянията, които прелитат комарите са различни и могат да достигнат до 50 км, в зависимост от условията на средата, в която живеят. Активността на комарите е различна през отделните сезони. Най-активни са през летния сезон, вечер и рано сутрин при оптимална температура 25 – 26°С.

Комарите са една от най-важните в епидемиологично отношение групи насекоми. Те са преносители на повече от 50 вирусни, бактериални инфекции като малария, филариоза, вирусни енцефалити, жълта треска, туларемия и др.

За защита от комари се използват репеленти и устройства против комари, лампи за комари, мрежи против насекоми и други физични и химични средства. Борбата с комарите е специфична и е свързана с начина на живот и биологията на конкретния вид. Борбата с тези вредители се провежда през летния сезон, когато те са най-активни. Мероприятията по изтребване включват използването на препарати за унищожаване на популацията, съчетани с мерки за превенция на повторното им появяване.